Пенсионната система в България: Част III

Докато първите две части посветени за пенсионната система в България бяха теоретични, изпълнение с история, факти и определения, то днес смятам да заложа на малко повече конкретика и практика. Но преди това, ако сте пропуснали началото на поредицата, може да поправите тази своя грешка на следните линкове:

Пенсионната система в България: Част I

Пенсионната система в България: Част II

Започваме с няколко въпроса, които искам да ви задам:

  1. Знаете ли, че може да смените универсалния пенсионен фонд, в който ви осигуряват?
  2. Знаете ли в кое дружество ви осигуряват по втори стълб?
  3. Знаете ли как да си смените това дружество?
  4. Знаете ли колко средства има натрупани по вашата лична сметка?
  5. Знаете ли как се определя стойността на натрупаните средства по вашата сметка?

Ако на всички въпроси, отговорът е „Да“ – честито! Вие следите личните си финанси от гледна точка на бъдещото ви „Аз“ и може би следващите редове няма да ви бъдат интересни. Ако обаче поне едно „Не“ имате като отговор, то нека да го превърнем в „Да“.

В средата на миналата година започнах да се интересувам малко повече за пенсионната система в България и за това какво се случва с моите осигурителни вноски. За тази цел реших най-после да разбера в кой фонд отиват моите вноски по задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Да, най-после, защото при стартиране на трудовата ми дейност, моят първи работодател е избрал вместо мен частния фонд, в който отиват моите вноски, и не е сметнал за необхоимо да ме информира. Шансът това да се е случило и на вас е около 50%. Ето какво написа и вестник „Капитал“ по този въпрос:

„Според данните на Комисията за финансов надзор повече от половината от хората, които са започнали за първи път да се осигуряват в периода 2007 – 2016 г., са били “служебно разпределени” от Националната агенция за приходите. Причините за този феномен са най-вече липсата на заинтересованост и информираност относно условията по спестяването за пенсия – неща, които много рядко вълнуват младите хора, които тепърва започват своя работен стаж.“

Оказа се, че за да мога да проверя в кой фонд съм заведен, е необходимо да имам изваден ПИК (персонален идентификационен номер), чрез който в сайта на НАП мога да следя подобен род информация. Процедурата по издаването му става за броени минути – посетих офис на НАП, попълних формуляр и веднага се сдобих с ПИК. Вече знаейки в кой фонд са моите средства, отидох на следващия ден да разговярям с представител на пенсионното дружество, с цел да имам елекронен достъп до моята лична сметка и да дам мои координати, на които да ми изпращат извелчения, защото първият ми работодател е дал негов адрес и телефон.

След като видях наличността по личната ми партида, проверих каква годишна доходност ми носи този фонд и в какви активи (акции, облигации, кеш и т.н) инвестира моите средства. Едно от водещите компании в България дава ясно обяснение относно средствата в личните партиди:

„Средствата в партидите се отчитат в лева и в дялове и части от дялове. Дяловете са пропорционални равни части от нетните активи на съответния пенсионен фонд. Това означава, че активите на фондовете, т.е. закупените акции, облигации, права и други разрешени от закона активи, в които са инвестирани средствата на осигурените лица, подлежат на ежедневна преоценка.

Доходът от инвестирането на средствата се разпределя ежедневно по индивидуалните партиди на осигурените лица пропорционално на притежавания от тях брой дялове. Доходът се отчита в стойността на един дял.

Размерът на средствата в индивидуалната партида се изчислява като броят на притежаваните дялове се умножи по стойността на един дял за съответния работен ден..“ – NN Bulgaria

Установих, че това не е моята компания и започнах да търся какво предлагат конкурентите и. Отвярям една скоба – длъжен съм да отбележа, че средствата натрупани по втори стълб може да ги прехвърлите не само към друго пенсионно дружествп, но и към НОИ. Там обаче, няма да бъдат по индивидуална партида, така че сериозно си посмислете дали наистина искате да го направите.

И така, избрах си ново пенсионно дружество и посетих негов офис. Попълних заявление за прехвърляне за прехвърляне и подписахме договор. Такса за прехвърлянето няма, но по закон заявлението трябва да е нотариално заверено. Нотариалната такса е 6 лв., като в някои редки случаи е възможно приeмащото пенсионно дружество да покрие този разход на осигуряваното лице. Е, при мен го покри. Цялата процедура по прехвърляне отнема около 4 месеца:

„Практиката е всички заявления за прехвърляне на партиди, подадени в рамките на едно тримесечие, да се изпълняват наведнъж. Това се прави, за да могат пенсионните дружества да спестят транзакционни разходи. След това има срок от един месец, в който Комисията за финансов надзор трябва да проследи дали всичко по подадените заявления е изрядно, а реално прехвърляне приключва до средата на следващия месец. Тоест ако осигурено лице попълни заявление и договор през януари, февруари или март, неговото заявление се разглежда от КФН през април, а новата му партида би трябвало да е готова към средата на май. Осигурените лица имат право само на едно прехвърляне годишно. Изключение има единствено при фондовете за доброволно пенсионно осигуряване. При тях прехвърлянето се извършва всеки месец.“ – в-к „Капитал“, 2 февруари 2018

 Имайте предвид, че може и да ви бъде отказано прехвърляне, като причината най-често е, че не е посочен правилния фонд, в който се осигурявате.

Смятам, че в рамките на 3 статии успях да ви представя същността на пенсионната система в България. Разгледахме нейните основи, какви варианти имаме за управление на средствата ни за пенсия и защо е важно да бъдем информирани.  Ще завърша с няколко съвета:

  1. Интересувайте се къде отиват вашите вноски.
  2. Разберете в какво инвестира пенсионното дружество, в което е личната ви партида. На сайта на всяко дружество има подобна информация.
  3. Преценете струва ли си да държите парите си в това дружество.

Автор: Димитър Гърдев