БВП: Трите важни букви в икономиката – част II

След като в първата част на тази статия разгледахме какво представлява БВП и кои са първите два подхода за неговата калкулация, то днес ще преминем и към останалите дейтали, свързани с  настоящата тематика.

Като за начало накратко ще разгледаме и последният, трети, начин за изчисляване на БВП – Производствения подход. Припомням, че производствения метод се съставя паралелно с доходния метод за оценка на БВП. Тук основновното схващане е базирано на това, че БВП се измерва чрез сумиране на добваната стойсност, възникнала при производството на стоки и услуги в икономиката.

БВП = Брутна добавена стойност (по басизни цени) + корективи;

Брутната добавена стойност е разлика между брутната продукция (обща сума на произведените стоки или услуги в резултат от дейността на проиводителите) и междинното потребление („включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизацията).“ (НСИ, 2018).

От своя страна Корективите включват в себе си разликата между нето данъци въху продукта (данъци минус субсидии) и косвено измерени услуги на финансовите посредници. Логиката зад нето данъците я обяснихме предходния път и затова няма да отделям време на нея ( можете да си пропомните тук: БВП: Трите важни букви в икономиката – част I ), а ще насоча вниманието ви към косвено измерените услуги на финансовите посредници. Комисията на Европейските общности дава следното определение за споменатите в предходното изречение услуги:

„Косвено измерените услуги на финансовите посредници“ (FISIM) представляват част от предлаганите услуги на финансовите институции (обикновено банки), която не се предоставя под формата на преки продажби на услуги с фиксирана цена, а посредством начисляването на лихвен процент за заеми, който е по-висок, отколкото този, който се използва за депозити (лихвено различие).“ (2009)

Или с други думи – това представлява разликата между лихвите, които банките получават от отпуснатите кредити и лихвите, които банките дават по депозитите на своите клиенти.

Целият изчислителен процес, включен в производствения подоход, може да бъде обобщен и онагледен със следната таблица:

Източник: НСИ

Вече разгледали как се стига до стойностни изражения на брутния вътрешен продукт, е време да анализираме получените резултати. Можи би ви прави впечатление, че получените стойности са измерени по текущи цени (цени за съответния период, в който е калкулиран БВП и цени, които действително са заплатени от потребителите). Величините, които са получени на база действителни текущи цени се наричат номинални. Следователно и изчисленият, по-горе, БВП е номинален. Но, номиналният БВП не ни позволява възможността да правим сравнение с предходни години, поради динамиката на цените през годините, което не може да ни даде ясна представа как се развивава икономиката. Това е все едно да сравнявате ябълки с круши. За да се разреши възникналото несъответствие, от номиналният БВП се премахват ценовите колебания (инфлация) като номиналната стойност се корегира с т.нар. дефлатор. Дефлаторът представлява ценови индекс, който измерва стойността на кошница от стоки за определен период от време спрямо стойността на същата кошница през даден базисен период. Изчисленията на дефлатора могат да бъдат базирани на индекс на потребителски цени, индекс на производтвени цени и индексът на разходите за лично потребление. Вследствие на тази корекция номиналният БВП се превръща в реален и това ни показва до колко добре се движи икономиката през отчетния период, без да се взема под внимание влиянието на цените. И за да избягаме от сухата материя, в следващия теоретичен пример ще видим как точно се осъществява корекцията споменатата трансормация, като за базисна година се приема 2010:

Дефлатор за 2011= CPI за 2011/CPI за 2010 = 102,85/102 = 1,008;

Реален БВП за 2011 = Номинален БВП за 2011/Дефлатор за 2011 = 85 000 лв./1,008 = 84 298 лв.;

Дефлатор за 2012= CPI за 2012/CPI за 2010 = 103,54/102 = 1,015;

Реален БВП за 2012 = Номинален БВП за 2012/Дефлатор за 2012 = 90 000 лв./1,015 = 88 661 лв.;

За целите на статистиката и номиналният и реалният БВП са приложими, в зависимост от това към какви изследвания и анализи се стремим. Също така посоченият анализ ни позволява да направим сравнение в развитието на икономиката през годините само за една страна, в нашия случай за България, но не и с останалите държави, а като част от глобалната икономика е редно да съпоставим получените резултати на международно ниво. Споменатото съпоставяне става посредством валутните курсове т.е. БВП в национална валута се превалутира в широкоизползвана валута, най-често това е американският долар. Но върху валутите влияние оказва държавата, инвестиротите, лихвените проценти, инфлацията и т.н, което води след себе си до валутна волатилност  и до неточни резултати в анализа. И тук теорията намира решение на този проблем чрез така нареченият паритет на покупателна способност (ППП). Паритетът на покупателна способност е терория, при която се изчислава валутният курс меджу две различни страни през призмата на кошница от стоки, която може да бъде закупена и в двете държави. НСИ дава доста изчерпателно определени за ППП:

„Паритетите на покупателната способност /ППС/ измерват съотношенията на цените в сравняваните страни и се използват за превръщане на стойностните показатели в единна условна валута, наречена “стандарт на покупателната способност” /СПС/, която изравнява покупателната сила на различните национaлни валути, т.е 1 СПС купува еднакво средно количество стоки и услуги във всички страни, докато за да се купи същият обем стоки и услуги в зависимост от националното ценово равнище ще бъде необходимо различно количество национална валута.“

Да приемем следната кошница от продукти – месо, хляб, мляко, захар , дрехи и обувки. В България тази кошница струва BGN 80, a в САЩ  USD 50.

Следователно ППП e  USD 50 = BGN 80 => USD 1 = BGN 1.6 или с по друг начин казано ППП валутният курс USD/BGN e 1.6. Така нашият реален БВП за 2014 година, от по-горния пример, ще бъде USD 58 285.62 (BGN 93 257/1.6). Тази примерна калкулация се прави за почти всички икономики в света, което премахва волатилността на пазарните валутни курсове и помага за по-ясна представа относно икономическото развитите на страните по региони.  Ето какво показва и класацията на Световната Банка за 2016г. на БВП по ППП:

 

Според тази класация, България заема 74-то място:

Както сами видяхте темата за БВП е много важна за всеки един от нас и е добре да сме запознати с тази материя, защото ние имаме главната роля във всички изброени калкулации. Без нас, без нашият труд и усилия за постигане на резултати, БВП просто щяха да бъдат едни три букви, изпразнени от всякакво съдържание. Смятам, че в тези две статии съм успял да предам фундамента на темата и оттук нататък, когато чуете или прочетете за БВП ще имате по-ясна картина за нещата.

 

 

Автор: Димитър Гърдев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *