Често в новинарските емисии и печатните издания се отделя внимание, и то заслужено, на един макроикономически показател, който ни дава съществената информация за икономическото състояние на дадена страна, а именно брутения вътрешен продукт (БВП). Но изречения от типа „БВП е нараснало с 2% на годишна база“ или „Очакваният ръст на БВП за следващата година е 4%“, не смятам, че дават ясна конкретика за текущото и бъдещото развитие на икономиката, както и довеждат до въпроси „Малко или много са 4%?“, „Как са изчислени тези проценти?“, „Какво означава за мен тази новина?“  и пр. Затова взех решение да разгледаме малко по-детайлно темата за БВП и следващия път, когато прочетете или чуете новина на подобна тематика, да ви бъде максимално ясно и разбираемо какво са имали предвид авторите. Поради важността на темата и обемът на информация, която се включва, ще разделя статията на две части, имайка за цел да представя в максимална степен най-важните опирни точки и в същото време да не ви затрупвам с излишни разяснения.

По традиция, ще започна с официалната формулировка на термина, който ще бъде обяснен и анализиран.

„Брутен вътрешен продукт (БВП) е паричното изражение (по пазарни цени) на стоките и услугите, произведени в икономиката за определен период от време, обикновено година или тримесечие.“  Речникът по финанси на Греъм Банок и Уилям Мансър (The Penguin International Dictionary of Finance, Graham Bannock and William Manser, 1989, London)

В практиката намират приложение три метода за изчесление, с които да се придаде количествено изражение на описаната по-горе дефиниця –  разходен, доходен (или приходен) и производствен метод. Всеки един от подходите достига до един и същ финален резултат, като разликата е в променливите, който влизат в извършените калкулации. И за да направим нещата още по-ясни и разбираеми, накратко ще се спрем върху споменатите методи.

Разходен метод

GDP = C + G + I + NX

Където:

GDP: Брутен вътрешен продукт;

C: Потребитеслките разходи, направени от домакинствата на дадена страна за разглдеждания петиод;

G: Правителствените разходи;

I: Инвестиционните разходи, извършени от бизнеса вътре в страната, за разгледждания период;

NX: Нетния износ е разликата между стойността на изнасяните в чужбина и на внасяните оттам стоки и услуги;

Както при този метод, така и при останалите два подхода, в основата стои фундаменталното разбиране за икономиката като жив организъм, в който съставните елементи са взаимосвързани, като тяхната точна координация задвижва този жив организъм и спомага за неговото развитие.  Но, да се върнем към конкретния метод. Потребителите разполагат с опеределен доход, който изразходват за закупване на различни стоки и услуги (храни, напитки, облекло, обувки, обзавеждане, лични автомобили, медицински, общообразователни, юридически и други услуги.) , произведени и предлагани от фирмите. От своя страна компаниите не предлагат изцяло своята стока и/или услуга само и единствено на домакинствата. Правителството също има бюджет и част от предвидените средства се насочват за закупуването на стоки и услуги от фирмите в страната. Бизнесът обаче не спира своето развитие дотук. Тъй като живеем в среда на непрестанна комуникация с останалите държави по света, определен процент от произведеното се изнася в чужбина и в същото време някои стоки и услуги се внасят от външните пазари, което води до генериране на входящ и изходящ паричен поток за компаниите, а разликата между тези потоци определя и стойността на нетния износ (ако стойността на износа е повече от стойността на вноса, NX e положителна величина и обратно). След като са реализирали определено количество стоки или услуги и са получили в замяна финансов ресусрс от домакинствата, правителството и чужбина, фирмите инвестират дадена сума от спечеленото в закупуването на нови машини, съоръжения, складови запаси, строеж на заводи и пр., прехвърляйки по този начин средства към други фирми, предлагащи новите машини, съоръжения или складовите запаси.

И за да не бъде просто една суха материя , нека погледнем как написаното дотук се представя в релани калкулации:

Източник: НСИ

Доходен метод

Доходния метод „се съставя паралелно с производствения метод за оценка на БВП и характеризира създаването на първичните доходи на участниците в производствения процес.“ (НСИ 2017). Самото име подсказва, че този метод се базира на доходите, които получават всички участници в икономическия цикъл на една страна (наети на работа лица, фирми, правителство), като за да се стигне до количествен резултат на БВП се прилага следното уравнение:

БВП = Компенсация на наетите + Нето данъци върху производство + Нетен опериращ излишък + Нетен смесен доход + Потребление на основен капитал+ Корективи (Данъци минус субсидии върху продуктите);

Където:

Компенсация на наетите: Променлива, включваща всички плащания на работодателите, в полза на наетите на работа лица за извършения от тези лица труд (работна заплата, социалноосигурителни вноски, здравноосигурителни вноски както и всички останали доплащания, съгласно трудовото законодателство в страната)

Нето данъци върху производството: Представлява разлика между данъците върху производство ( сума от ДДС, мита, акциз, данъци върху използване на собствени наети земи, сгради, данъци за замърсяване на околната среда и др.) и държавните субсидии върху производство, отпускани на фирмите;

Нетен опериращ излишък: Разлика между реализираните от компаниите нетни приходи и разходи от стопанска дейност;

Нетен смесен доход: Сходно на нетния опериращ излишък, но се отнася за „некорпорираните предприятия, собственост на домакинствата (едно лични търговци)  и включва както елемент печалба, така и възнаграждение за труд, положен от самия собственик или членове на неговото семейство.“ (НСИ)

Потребление на основен капитал: Амортизацията на дълготрайни активи, притежавани и използвани от фирмите;

Нека обаче да опростим малко нещата. Всички ние получаваме заплата. Част от тази заплата  ние я изразходваме за стоки (потребителските ни разходи). В същото време, останалото от нея заделяме като спестявания, които в повечето случаи са на сметка, влог или депозит в банка или друга финансова институция, която пък от своя страна използва нашите спестявания за отпускане на кредити. Фирмите, получават директно средства от нас, потребителите, за предлаганата продуцкия и от финансовите институции под формата на кредит. С други думи, разходите, направени от компаниите на заплати и други възнаграждения (съвкупните доходи на домакинствата) се равнява на това, което получават за да фунционират нормално (потребителските разходи и средства от банката за инвестиции).

Потребителски разходи + спестявания = Потребителски разходи + инвестции;

Ако дружествата са предложили качествена стока и/или услуга, привлякли са ни вниманието, то в края на годината ще отчетат повече приходи в сравнение с разходите (Нетен опериращ излишък) , които са направили т.е ще имат печалба. С тази печалба ще може да се увеличи производството, да се инвестира, да се наемат нови работници, да се увеличат заплатите и пр., което ще даде тласък и на икономическото развитие на страната.

И тук правителството заемо своето важно място. В зависимост от сферата, в която оперира дадено дружество, правителството може да субсидира производствената дейност, което ще доведе до увеличение на разполагаемия доход на това дружество. Компанията ще се възползва в максимална степен, ще произведе определено количество стока и логично в един момент ще се наложи да плати данъци на държавата (ДДС, мита, акцизи и др.). В количествено отражение, описаната взаимовръзка се измерва с Нето данъци върху производството.

Отново, за да онагледим теорията, прилагам следната таблица:

Източник: НСИ

Спирам дотук с първата част на тази важна тема, като в последващата статия ще разгледаме и последния метод за изчисляване на БВП, ще видим какво представлява реаления и номиналения БВП и ще се опитам да отговоря на въпроса защо всичко написано в рамките на двете последователни статии е важно за всеки един от нас.

 

Автор: Димитър Гърдев