Финансова пирамида: “брилянтна” идея с известен край

Преди няколко дни в полезрението ми попадна един интересен филм (Магьосникът на лъжите/ The Wizard of Lies), който разказва за Бърни Мадоф – прочут финансист, гуро на Уолстрийт, многоуважаван от световната финансова общност, който извършва най-голямата финансова измама в историята на САЩ, базирана на т.нар. схема „Понци“ и  въвлизаща на около 65 млрд. долара. Препоръчвам ви да гледате този филм, а повече за Мадоф може да прочетете тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D0%B4%D0%BE%D1%84

С мои колеги и приятели обсъдихме описаният горе случай и се замислих, че рядко се споменава и обяснява за онази страна на финансите, която се използва от недоброжелатели за извършването на измами. Тази липса на информираност води след себе си до множество подлъгани хора, които губят спестяванията си, домовете си, а в най-лошия случай и здравето си. И така в днешната статия съм направил опит да обясня една от често срещаните финансови измами, а именно финансовите пирамиди или т.нар. схема „Понци“.

Първо ще започна с определението за финансова пирамида – това е схема, при която със средствата депозирани от новите членове се заплаща (приход, дивидент и т.н.) на вече постъпилите членове. Реално, създаделят на подобен модел не инвестира никъде натрупаният капитал, не произжеда нищо и не предлага услуга, а само и единствено разпределя паричен поток между членовете, които за по-голяма достоверност, са наречени инвеститори.

И за да не изглежда само и единствено теоритично, ще дам следният пример. Началото на подобна схема, започва, когато измамникът намери инвеститори, които да инвестират в „брилянтната“ му идея. Той вероятно ще използва финансова терминология, която не е широкопозната на обществото, хвърляйки звучни думи като хедж фондове и висока възвръщаемост, представяйки себе си като много вещ в сферата на финансовите въпроси и инвестиционните стратегии. Да речем, че на инвеститорът му се предлага да ивестира 1000 лева с 50% месечна възръщаемост. След първия месец, в извлечението, наистина този инвеститор ще е спечелил цели 500 лева, без да прави абсолютно нищо. Но, няма да изтегли парите си, защото алчността го кара да ги остави, да трупат още по-голяма печалба като всяко следващо извлечение потвърждава това. Измамникът привлича и други инвеститори, на които им обещава идентични гаранции за печалба. Нека приемем, че инициаторът на тази схема е привлякъл нови 10 членове, което прави допълнителни 10 000 лева в джоба му и ако първият инвеститор реши да изтегли част от натрупата печалба или да закрие сметката си изцяло, то измамникът просто изважда пари от новополучените средства и се разплаща. За да се подсигури срещу евентуални тегления на средства мошеникът гледа да привлича двойно повече хора, спрямо броят на последно привлечените, като за тази цел се дава пример с по-стари инвеститори, реализирали висока доходност. Дотук всичко изглежда идеално – всеки печели. Как да не инвестираш в подобно нещо? Но винаги настъпва етап, в който изграденият балон се пука. Измамникът вече не е в състояние да набира нов ресурс – ако за всеки един от предходните инвеститори се привличат 10 нови, то в един момент ще са необходими 10 млрд. инвеститори, за да може този модел да продължи да същрествува. Това обаче е в сферата на фантастиката, тъй като към края на 2016г. населението на Земята възлиза на малко над 7,5 млрд. души. Game over.

След като вече разбрахме как функционират финансовите пирамиди, е време да се върнем назад във времето, за да проследим техният генезис. Още в началото на статията, споменах, че описаният измамен модел има и друго наименование, а именно схема на Понци. Тази схема започва да се нарича така през 20-те години на миналия век, благодарение на един италиански имигрант, на име Чарлз Понци, който пожънва невероятен успех чрез нея и тя получава името му. Историята на Понци е доста интересна, като той влиза многократно в затвора за различни престъпления, но това не е тема на днешната статия и ако искате да прочете повече за него, може да го направите тук:

http://kriminalnidosieta.com/nad-zakona/velikiyat-izmamnik-tcharlz-pontsi-i-negovata-shema/

Бинес идеята на Понци се заражда с появата на Международния пощеснки купон. Поради икономическите и финансови сътресениия, настъпили вследствие на Първата световна война, той разбира, че с един долар може да закупи повече купони в Италия отколкото в САЩ ( 1 долар в САЩ = 20 купона по 5 цента, а 1 долар в Италия = 66 купона) и решава да купува купони от Италия и да ги продава в САЩ ( купува с 1 долар 66 купона от Италия и ги подава по 5 цента в САЩ, реализирайки приход в размер на 3,30 долара и печалба 2,30). Тъй като нямал необходимия ресурс, за да осъществи тази своя идея, Понци създава компания и започва да разказва за своя план на приятели и познати, обещавайки им гръмка доходност в разметр на 50% за 45 дни и обяснявайки им, че има мрежа от агенти, които купували на едро купони. Разбира се подобна мрежа от агенти нямало, тъй като разходите за нея биха изяли печалбата от тези сделки. Освен това, Понци разбира, че международните пощенски купони  не могат да се осребрят в пари, а само срещу обикновенни пощенски марки, но вече мнозина били повярвали на неговите думи и са инвестирали значителни за онова време средства и очаквали в замяна висока възрващаемост. За да избегне своят провал, той изплащал печалби на първите инвеститори с парите, събрани от новите. Слухът за „успешната“ му бизнес идея се разнесъл бързо и все повече хора искали да поверят парите си на Понци, като той правел по 1 милион на седмица. Схемата продължила да съществува дълго време, но постепенно хората започнали да изпитват съмнения и да задават въпроси. Финансови експерти започнали да поставят под въпрос предлаганата висока доходност и било установено, че за да функционира нормално бизнес модела, при описаните параметри, са необходими 160 млн. купона в обръщение, но в действителност в целия свят циркулирали едва 27 000. Последиците от това разкритие били логични – загуба за неговите инвеститори, равняваща се на почти 240 млн. долара днеш пари, както и фалит на 6 банки.

В днешни дни подобни схеми са често срещани, затова много трябва да внимавате, когато вземете решение да инвестирате или просто да си доверите парите на някого, било то и финансов гуро. Затова в следващите редове ви представям няколко признака, посочени от спасание „Forbes“, които трябва да бъдат като червена лампичка за вас:

  1. Прекомерно висока възвръщаемост – в най-чести случай, обещания за двуцифрена доходност;
  2. Постоянна възвръщаемост – фондовите пазари за волатилни и затова една инвестиция не може да бъде постоянно във възходящ тренд;
  3. Обещания за малък риск и висока възвръщаемост – помнете високата възвращаемост и ниският риск са две взаимоизключващи се неща;
  4. Ивенстиционната схема е неясна и обърката – когато нещо не го разбирате, по-добре останете настрана и не си влагайте парите там;
  5. Липса на достататъчна документация;
  6. Одиторите са неизвестни за вас – споменатият в началото на статията, Бърни Мадоф, никога не е бил одитиран от големите фирми в този бранш, а от кантора, в която работят 3 души;
  7. Инвеститорите спадат към една социална, религиозна или друг вид група – Мадоф е предлагал своите услуги предимно на евреи като себе си;

 

В заключение ,както и преди съм писал, винаги вземайте информирано решение и никога не се водете по тълпата. Това може да ви спаси от неблагоприятни, за вас и личните ви спестявания, последици.

 

Автор: Димитър Гърдев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *