Секюритизация

В днешната статия съм решил да ви представя и обясня тематика, за която доста често се говореше и пишеше през последните няколко години, а именно секюритизацията. Мнозина заявяват, че една от основните причини за Глобалната финансова криза през 2008г. е секюритизацията, мнение, което не подкрепям на 100% и което ме подтикна да напиша следвищите редове, с цел да мотивирам, вас, читателите, да се замислите и сами да изградите собствено мнение по този въпрос.

Секюритизацията е метод за финансиране на вземания от всякакъв вид, като осигуряването на средствата става чрез емитирането на дългов финансов инструмент, който е обезпечен с даден финансов актив (ипотеки, студентски кредити, дълг по кредитни карти, потребителски кредити и т.н.) и който свободно може да се търгува. В основата на този процес е прехвърляне на правата, по споменатите вече вземания, към дружество, създадено със специално предназначение (SPV – Special Purpose Vehicle), което от своя страна групира вземанията в различни класове и на база на тези класове емитира облигации, които се закупуват от инвеститори.  Най-често основните участници в секюритизацията са:

  • Инициатор на сделката (Originator) – в повечето случаи това е банка, която желае да премахне от своя баланс дадена съвкупност от кредити и предсрочно да получи вземанията си (главница без бъдещите лихвени плащания) по тези кредити, продавайки ги на SPV-то. По този начин част от неликвидните активи се продават и постъпленията мога да се използват за по-доходоносни инвестиции.
  • Дружество със специално предназначение (SPV) – Играе ролята на посредник между инициатора на сделката и инвеститорите, групита в класове вземанията, емитира облигациите и след като всички задължения към инвеститорите бъдат заплатени, дружеството прекратява своята дейност. Поради спецификата на данъчното законодателство в Холадния, най-често SPV-тата са с холандска регистрация. Важно е да се отбележи, че преди да започне своята дейност, едно подобно дружество трябва да отговори на редица критерии, които са наложени и развити през годините от големите рейтингови агенции – SPV-то не трябва да има служители, всички задължения на дружеството тряба да мога да се измерват количествено, дружеството трябва да покаже ще може да покрие всичките си задължения, включително корпоративния данък, ДДС и т.н. Също така, в зависимост от природата на финансовите активи, които служат за обезпечение, рейтинговите агенции поставят рейтинг на емитираните облигации.
  • Инвеститор – закупува емитираните облигации, които отговарят на неговия рисков апетит. Неговата доходност идва от лихвите, които кредитополучателите изплащат по отпуснатите им кредити. Средствата, които инвеститорите заплащат на SPV-то се използват за придобиването на съвкупността от кредити, предлагани от инициатора на сделката.
  • Кредитополучател – физическо или юридеско лице, на което е отпуснат кредит и което е задължено да върне предоставените му средства, заедно с начислената лихва, в установения период от време, посочен в договора за кредит.

Следващите графики представят, в най-опростен вариант, по какъв начин си взаимодействат основните участници и възвръщаемостта на инвеститорите при различни нива на риск:

 

                                                                       Източник: Commercial Mortgage Securities Association (CMSA)

 

Секюритизацията е един от предпочитаните методи за финансиране, поради няколко основни причини:

  • Набиране на необходимите средства, когато други форми на финансиране са недостъпни;
  • Девирсифициране на източниците на финансиране;
  • Подобряване на финансовите показатели;
  • Намамаляване на концентрацията в даден актив;
  • Регулаторни предимства;

Друго важно нещо, което трябва да се спомене е че не всеки финансов актив подлежи на секюритизация. Създадени са основни характеристики, които даден актив трябва да носи, за да може да бъде имплементиран в процеса на секюритизация. Ето част от тези харектеристики:

  • Активът трябва да генерира определен паричен поток на определена дата, базиран на плащанията на кредитополучателя;
  • Активите трябва да бъдат хомогенни – определена документация, определен тип актив, определена методология, която следва да се изпълни;
  • Активът трябва да продължи да генерира паричен поток дори и при фалит на инициатора на сделката (Originator);
  • Бъдещото представяне на финансовия актив не трябва да бъде свързано с представянето на инициатора на сделката;

Не всичко, обаче, е така розово. И секюритизацията има своите недостатъци, свързани с непълните и неточни регулации в някои страни, с недотам прецизната оценка  на кредитния и ликвиден риск, които предлаганите облигации носят, със спекулативните намерения на някои участници по веригата, с правата и задълженията на всяка една страна по сделката и т.н. Затова е от изключителна важност, преди да се пристъпи към изпълнението на подобна сделка, е да се знаят какви са подводните камъни и какво се цели, какъв е желаният резултат.

Така, накратко се опитах да ви представя този сложен процес на секюритизацията, отнемащ доста време и ресурси.Надявам се да съм ви бил полезен, като в някои от следващите ми статии ще разгледам поставената тематика доста по-задълбочено.

 

Автор: Димитър Гърдев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *