Тръмпономика: Пазар на труда

Доналд Тръмп официално встъпи в длъжност като 45-тия президент на САЩ и сега целият свят е вперил поглед  в него, и по-точно, кое от предизборните си обещания ще изпълни. Това ме провокира да разгледам в детайли икономическата му програма, която бе залолжена в предизборната  кампания, и в поредица от статии ще се опитам да ви представя и анализирам опорните точки, на които тази програма се базира.

В първата статия от поредицата посветена на, т. нар. „Тръмпономика“, ще обърна внимание на обещанията на Тръмп свърни с американския трудов пазар. Според  икономическата програма на новата американска администрация, в следващите 10 години ще бъдат създадени 25 млн. нови работни места. В споменатата програма се твърди още, че 1% ръст на БВП добавя 1,2 млн. работни места и едно увеличение на икономиката с 1,5% би довело до обещаните 25 млн. („18 million jobs (1.5 times 1.2 million times 10 years) above the projected current law job figures of 7 million“). Възможно ли е обаче постигането на тази цел? Първосигналният отговор е да – по данни на в-к „Wall Street Journal“,  в рамките на двата мандата (1993 – 2001) на Бил Клинтън се създават 22,9 млн. нови работни места, което е и ненадминат до този момент рекорд. Но, както казваше един мой професор от университета „На всеки въпрос свързан с икономиката, правилният отговор е Зависи“. Така и тук правилният отговор е „зависи“. Развитието на трудовия пазар зависи от променливи като състоянието и състава на работната сила (наетите лица и безработни, които търсят работа между 18-65 годишна възраст), приръстта на населението и от икономическия цикъл, през който преминава страната в даден момент. Тези променливи правят изключително трудно да се прогнозира, че след 10 години американската икономика ще е генерирала точно 25 млн. нови работни места. Да, мнозина ще кажат „въз основа на статистически данни, лесно може да се изчисли в следващите 10 години колко хора ще се пенсионират, колко нова работна сила ще се влее в икономиката“ и т.н. И ще са прави, но може ли да се предвиди колко хора ще се откажат да търсят работа, колко хора ще се пенсионират предсрочно, поради различни причини, и колко хора ще починат. Нещо повече – според Тед Вайсман, икономист в Morgan Stanley & Co. LLC, Ню Йорк, пазарът на труда е около нивото на пълна заетост, което от своя страна води до очаквания за забавяне в генерирането на нови работни места до 120 хил. месечно през 2017( за сравнение, през 2016 са добавени средно 180 хил. на месец) и между 70 и 80 хил. на месец в дългосрочна перспектива.

Както споменах, по-горе, друга важна променлива, влияеща на работните места е бизнес цикъла,  през който преминава държавата. Прави впечатление, че в периода на управление на Рейгън, Клинтън и Обама, американската икономика е в етап на възстановяне, като дори в края на мандата на Клинтън се отчита подем. Това е била страхотна предпоставка за развитието на трудовия пазар и не случайно Клинтън, Рейгън и Обама се нареждат начело в класацията по генериране на брой нови работни места. Сега, световната икономиката е още по-динамична, изпълнена с много проблеми за разрешаване, което я прави и още по-трудна за прогнозиране. Следователно, абсолютно реалистично, в дългосрочен план, е един икономически спад , който ще окаже своето влияние върху трудещите се американци (припомням, че мандатът на Джордж Буш започва и зашвършва с рецесия).

Друг важен въпрос, който си задавам, прочитайки икономическия проект на новият американски президент, е „Какви ще бъдат използваните механизмите за създаването на 25 млн. работни места?“. Никъде в предизборната кампания и програма не мога да намеря отговор. Затова реших сам да си отговоря. Едни от основните инструменти, които могат да помогнат за реализирането на поставената цел са:

  • Експанзивна монетарна политика (намаляване на лихвите, количествени улеснения и т.н) – малко вероятно да се прибегне към този инструмент, вземайки под внимание бъдещите нагласи на ФЕД, но разбира се при едни екстремни състояния на икономиката не се изключва и тази възможност. А, тема на друг разговор е дали действията на ФЕД през последните години са били толкова от полза.
  • Орязване на данъците – според мен този механизъм ще бъде използван от новата американска администрация, но много внимателно трябва да се калкулира с колко и кои данъци ще бъдат намалени, така че да не се стигне до голям спад в приходите на хазната и увеличаване на държавния дълг.
  • Ръст в държавните разходи – Според проучване на U Mass Amherst, 1 млрд. долара държавни разходи генерира 19 795 работни места в обществени поръчки, 17 687 разботни места в сферата на образованието и 8 555 разботни места в сферата на отбраната и сигурността. Ако Тръмп предприеме увеличение на правителствените разходи, с цел подпомагане на работния пазар, то това неминуемо ще доведе до ръст в бюджетния дефицит и до увеличаване на правителствения дълг, което е в разрез с едно от неговите обещания – да намалява държавните разходи всяка година с 1% от общата сума на разходите за предходната година.
  • Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – Тръмп насочи голямо внимание върху ПЧИ и не случайно проведе среща със Джак Ма (Основателят на Алибаба). Именно тук е и силата на Тръмп – умее да води бизнес преговори, които да доведат до един печеливш резултат.Какъв ще бъде резултатът този път, зависи и от начина, по който новият американски президент комуникира на дипломатическо ниво. За повече информация относно как ПЧИ, влияят на трудовия пазар в САЩ, може да прочетете тук: http://www.trade.gov/mas/ian/build/groups/public/@tg_ian/documents/webcontent/tg_ian_005496.pdf

От написаното досега, спокойно мога да твърдя, че това обещание на Тръмп изглежда много добре на хартия, но е чисто и просто едно популистко говорене и за съжаление не смятам, че би могъл да го изпълни. Както се казва – „паживьом увидим“.

 

Автор: Димитър Гърдев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *