Меркантилизъм

Предполагам, че мнозина от вас са чували думите  „меркантилно общество“, „меркантилен човек“, „меркантилно поведение“ и прочие. Но дали хората, които използват гореспоменатите нарицания, знаят какво наистина стои зад думата меркантилизъм? За да няма объркване и неясноти, реших в следващите редове да ви представя накратко същността на меркантилизма.

В много учебници меркантилизът е описан като икономическа система, икономическа теория или икономическо учение, което се заражда в италианските републики и Англия в края на XV и началото на  XVI век. В основата на тази икономическа теория е търговията, както и самата дума подсказва за това –  на италиански „mercantile” (търговски). Една от основните причини за бързото развитие и голямото влияние, което печели меркантилизма е периода, в който възниква, а имено период на велики географски открития, на създаване на големи капиталистически стопанства, на първоначално натрупване на капитал, на приемане на златото и среброто като платежно средство и на бум на външната търговия. Нещо повече, меркантилизма е едно от първите икономически учения, което анализира и разглежда икономическото обкръжение, такова каквото е, а не през призмата на религията, на църквата. Този нов, революционен поглед върху икономиката дава тласък в икономическото и държвано развитие на  страни като Англия, Франция, Италия, Германия и Австрия. Общите принципи на това икономическо учение са добре систематизирани от Доц., д-р по икономика Светла Тошкова в нейната книга „Икономическите алтернативи“ (в някои от следващите статии ще обърна специално внимание на тази книга, защото си заслужава нейното прочитане). И тъй като не бих могъл по-добре от Доц. Тошкова да ви ги представя, ще цитирам какво е написала тя:

„Основните теоритични принципи на меркантилизма не са изложени в цялостна теоритична система, но на основата на внимателния анализ на техните идеи те могат да бъдат обобщени и фирмулирани по следния начин:

  1. Основна сфера на икономическия живот е сферата на обращението-търговията;
  2. Истинско богатство са само парите-златото и среброто;
  3. Богатство са само онези блага, които могат да се реализират в пари;
  4. Непосредствен източик на богатството е сферата на обращението, където продуктите се превръщат в пари, тя също е източник и на печалбата, която се получава чрез отчуждаване на стоките, които се купуват евтино и се продават скъпо, т.е. чрез нееквивалентна размяна;
  5. Не всяко обращение е източник на богатство, а само външната търговия – чуждестранният стокообмен, защото той увеличава количеството на парите в страната, докато вътрешната търговия само пренася парите от едни ръце в други, при което донася печалба само идивидуално, но не и като цяло за обществото; това, което един печели, става за сметка на загубата на друг;
  6. Балансът на външната търговия следва да бъде активен-износът да превишава вноса;
  7. Производството е само предпоставка за създаване на богатството, която трябва да се поощрява и развива.“ ( Икономически алтернативи, трето издание, стр. 25)

Едни от представителите на меркантилизма са Жан-Батист Колбер, Томас Мън, Антоан де Монкретиен, като самата идеология дава тласък в последвалото развитие на икономиката и разбирането на същността на парите.

Спирам дотук с представянето на тази икономическа система, защото по този въпрос може да се пише още. Опитах се максимално кратко, точно и ясно да разгледам вижданията около самата идеология и се надявам да съм успял и да съм ви бил полезен. За тези, които искат да прочетат повече по гореизложената тематика, препоръчвам, вече споменатата книга, „Икономически алтернативи“. Приятно четене и до следващия път.

 

Автор: Димитър Гърдев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *